Където и да си, върни се!
Там няма нищо интересно,
и не е светло, не е весело,
и никой не познаваш,
защото Слънцето е тук,
донесено на всички нас,
нехаещо и светещо на звуците,
за да звучат добре.
Добре да озвучават
Добрия стар ератозавър Слънце.
Персоналната земна небесна горелка
На старата лелка Земя
И нейното топло дивертименто
Точно в момента
То каца, излита,
хвърчи и пикира
Върху автомобилните бръмбари,
Трамвайните червеи
И остъклените къщи чудовища
Как ли успява, кое по-напред
да заобиколи исполините,
да блесне в окото ти,
да светне в маслината,
да плува в мартинито
в толкова много лед?!
Горещо-горисимо,
Добротопло и пианисимо
То маневрира
Върху чорапогащените крака
На момичетата
Пълзи по местата,
Разните срамни места,
Които (уж!) толокова много не са
виждали Слънцето.
Но Слънцето ги е виждало!
Преследвайте Слънцето!
По връхчетата на гърдите,
По шията и очите,
По вечната женска коса,
По веждите и ушите
то пише история
по цялата тази момичешка територия.
И излизайки през носа…
Момичето кихва и прихва…
водопад от гърди,
ореол от коса,
земетресение от рамена,
отронило силно
бляскаща
в синьо
смешно женска сълза.
Смях и публика.
Смеят се гражданите на Слънчевата република.
О, да!
Няма нищо по-добро от това
да е толкова Слънчево.
